Ч Е Р В Е Н И Я П Л О Щ А Д
Близо до дома ни,
имаше обширна поляна, заобиколена от хубавите новопостроени едноетажни къщи .
Там, всеки петък пристигаха каруци от
околните села и започваха да продават
зеленчуци, пилета, яйца, агнета - всичко необходимо за домакинството. Подредба нямаше - който дойде най-рано, разпрягаше
каруцата си в центъра, а закъснелите – по
периферията. Така ставаше петъчния пазар,
така наричаха и поляната. Понеделничния пазар се правеше на поляната до
катедралната църква, но на нас ни беше далеч
и не ходехме там.
По времето, когато
Третият германски райх беше в съюз със СССР , активността на съветското
консулство във Варна беше много очевидна.
Старомодният автомобил на консулството непрекъснато шареше из
улиците придружаван от наши полицаи в
мотоциклет с кош .
Прекрасният, бял
пътнически кораб „Сванетия” два пъти седмично влизаше в пристанището и по кея
беше пълно с зяпащи хлапета. Макар и
неохотно, руснаците признаваха, че това плаващо чудо не е строено в СССР, а в
Швеция. Още с подминаването на Евксиноград, от специални високоговорители на
кораба, се носеха и заливаха целия град, руски маршове и песни. Същото се
повтаряше и когато „Сванетия” излизаше от пристанището.
Не мина много
време и в западния край на петъчния пазар издигнаха два високи дървени стълба,
помежду им опнаха бяло платно. Недалеч срещу тях стоеше квадратен камион ЗИС 5
с монтирана в каросерията кинокабина. Започнаха вечерни прожекции на съветски
филми. Спомням си филма „Трактористи” и други на които съм забравил заглавията.
Скоро това
кино на открито стана много популярно. Пазарния площад се изпълваше от
магарешки каручки с които селяните от околните села идваха „на кино” .
Застланите с сено каручки бяха като ложи, в които изтегналите се стопани внимателно гледаха безплатното кино. Така петъчния пазар се сдоби с прозвището
„Червения площад”.
Както при откритите
летни кина в града, филмите прожектирани
на „Червения площад” се сменяха всяка седмица. Успехът беше неимоверен. Хората от кварталите си носеха
столове и по няколко пъти гледаха един и същ филм.
Спомням си един
патетичен филм за революцията в който тъкмо когато героите вдъхновено
декламираха някакви лозунги , едно от магаретата, впрегнато в „ложите” започна
да реве… Другите магарета, да са били поне 40 – 50, също ревнаха… настана
оглушителна какафония. Хората се заобръщаха, почнаха да шъткат и крещят „Тихо
бе…тихо!” Магарешкият рев обаче не стихваше…
