М о р с к и т е т р а д и ц и и
Мореплаването е старо колкото самата човешка история. Древните гърци са казвали, че има три вида хора: живите, мъртвите и тези които плават по морето! През отминалите хилядолетия, заедно с моряшкия опит, от поколения на поколения се предават обичаи, вярвания, ритуали и суеверия. Така морските традиции са се превъплотили в своеобразен езотеризъм. Днес, благодарение на техниката, за моряците няма необясними неща. Но колкото всичко става по логично и просто, толкова по-силно усещаме невъзвратимото отдалечаване от природата. Разбираме, че болезнено ни липсват много неща. За какво ни са автоматизираните кораби, водени от компютри, ако я няма човешката душевност. Емоционалната подплата на корабоплавателната култура са морските традиции. На тях се дължи голяма част от чара на моряшката професия. Всички знаят за ритуалното строшаване на бутилка червено вино в носа на новопостроен кораб при спущането му на вода. То напомня за древното жертвоприношение - прегазване тялото на пленен враг. Немалко е описвано и показвано колоритното кръщаване от бога Нептун на моряците, които за пръв път пресичат Екватора. За да станат поданици на морския бог те трябва да изтърпят незабравими изпитания. Много са неписаните закони на моряшкото всекидневие. А има и писани моряшки табута и поверия. Още преди входа на морския музей Стен в Анверс, върху стара мраморна плоча са гравирани 12-тях правила: Да убиеш албатрос, носи нещастие. Да срещнеш котка, жена, калугерка или поп, преди да се качиш на кораба, е лоша поличба. Да срещнеш военен преди отплаване е добра поличба. Не трябва да се пожелава на рибарите: "Бон воаяж!" Да се потегли на море в петък трябва да се избягва. Не трябва да се разсипва сол по време на воаяж. Не трябва да се свири с уста на борда, защото вятърът пада. / В миналото двигателната сила на корабите е бил вятърът./ Ако се кърпят дрехи на борда, зашива се вятърът. Като се хвърля монета зад борда, купува се вятърът. Не се хвърлят зад борда пепел или горящи въглени. Поставяне на монета под мачтата носи щастие. Не може да се дава ново име на един кораб. Корабното знаме и корабната камбана са не само символи но и фетиши съпътствуващи морското всекидневие. Националността на всеки кораб се показваше от неговото знаме, но днешните наредби за регистрация съвсем замъглиха това правило. Български екипаж на кораб, чийто собственик е грък, зарегистрирал кораба си в Малта, щастливо ще плава под малтийски флаг, въпреки че дори не е зървал този хубав остров. Знамето е светинята с която бяха свързани не малко ритуали. Всеки, който се изкачва по корабния трап, преди да стъпи на палубата, е длъжен да се обърне с лице към развяващото се знаме и да поздрави. Едва след това иска разрешение от вахтения да се качи на кораба. Знамето се вдига сутрин в 08 00 часа и се сваля при залез слънце. На всички военни кораби и на някой търговски - където все още се спазват традициите, то се вее на флагщог над кърмата, само когато плавателния съд е на пристан или на котва. На най-високото място, обикновено гафелът на главната мачта, знамето се развява, когато корабът е на ход. Знамето е символ на националния суверенитет. Ако се свали пред врага, означава капитулация. При национален траур или когато на кораба има мъртвец, знамето се издига до половината от обичайната височина, но само в пристанище или на котва. Посредством знамето, корабите се поздравяват при среща в морето. Поздравяващият кораб бавно приспуска знамето си и едва когато поздравяваният също започне да приспуска своето знаме, тогава пак го вдига на мястото му. Както при възпитаните хора, по-младият сваля шапка пред по-възрастния, така търговския кораб пръв отправя поздрав към военния, по малкия към по-големия... За да не стане объркване,когато се срещат два кораба с еднакво старшинство, първи поздравява този който излиза от пристанището, кораб на ход поздравява стоящия на котва а изпреварващия кораб поздравява задминавания. |
Č
