Дядовци
Бащата на майка ми, дядо Теохар, ми разказа как е запомнил Освобождението. Бил малко, четири петгодишно хлапенце и като син на един от най-големите богаташи във Варна, ходел все с фес на главата. Да но, на улицата пред него спрял коня си грамаден до небето казак. Изкрещял му нещо, но не разбрал какво... Тогава, казака с майсторски удар на бича си пернал феса и той отлетял далеч. Разплаканото дете прибрало фес от земята и избягало у дома. О тогава, вече никога, не слагало фес . Дядо беше неизчерпаем извор на приказки за приключенията на Леблебиджи Хорхорага и надхитряванията му с Ибиш Ага. Това бяха безкрайно смешни истории в стила на приказките за Хитър Петър и Настрадам ходжа.
Все още си спомням, обяснението, защо кучетата когато се срещат, винаги оглеждат и душат дупетата си. От векове все търсят фермана който им дал Господ, че ги провъзгласил за царе на животните а не както се знае че е лъвът. Когато връщайки се от провъзгласяването трябвало да преплуват Червено море; навили фермана и го тикнали в задника на вожда си... Да но, паднал и потънал в морето. Те още продължават да го търсят.
Прадядо ми по бащина линия бил моряк. Наричали го Тома Гемиджията. Постепенно забогатял и станал собственик на няколко гемии. Според това което леля ми е разказала, по време на кримската война, какво се случило, тя не знае, но потопили всичките му кораби. Тома получил удар и по цял ден ходел из улиците като невменяем а и не можел да говори. Хората го спирали и питали: „ Какво си се окумил такъв, да не са ти потънали гемиите, че така си тъжен ?“ Когато умрял , след погребалната процесия към гробищата; тогава в края на морската градина, бавно се движели руските войски „освобождаващи“ Варна .
