Зимни красоти

Варненски залив
Свети Никола
Буй 103
Изгрев
Утро

Българското корабоплаване

Селският манталитет отново захлупи нашето корабоплаване.

Георги Славянов, който през първата половина на миналия век , създаде Българско речно плаване /БРП/ и Български морски флот /БМФ/ сигурно ще се обърне в гроба си ако разбере какво става сега.

Най-доходоносното държавно предприятие БМФ, което през 2007 година е внасяло най-големия приход в държавния бюджет, необяснимо как стана губещо и ликвидирано - приватизирано. Хубави, големи кораби един, поедин бяха продадени или нарязани за скраб. Помощни предприятия, служби и организации бяхя ликвидирани. Стотици български моряци бяха уволнени и останаха без работа а някой от тях отидоха да плават под чужди флагове.

Тъжно е да виждаш как в пристанището идват да товарят наши стоки стари чужди кораби а нашите ги няма.

Тъга и гняв!

ПОЯСНЕНИЕ

За да няма нужда от ровене в енциклопедия, вижте какво е обяснил Тед Ефремов.
Когато се съзерцава класическа живопис получава се естетическо удоволствие. Когато гледате абстрактна картина тя ви внушава определено настроение. Гледате ли концептуална картина, тя ви кара да мислите, да търсите скрития смисъл, подтекста, идеята на автора. Също както пред едно писмо, то ще ви развълнува едва след като го прочетете .
Ето защо ме вълнува скрития смисъл на названията на кораба който гледах вчера.

Koнцептуалисти

Вчера в пристанището влезе и застана на шесто място един кораб. Кораб като всички други. Вече над двайсет годишен; по IMO номера се отчита кога е строен.

Гледах го, както се оглежда всеки кораб. Когато прочетох на кърмата името му, останах втрещен. Назовали го "SNOW WHITE" ще рече : Снежно белия. А домовото пристанище е

"GREEN TOWN" - Зеления град. А знаете ли, целия кораб беше боядисан огнено червено .

Не съжалявам че не мога да разгледам картините на американския художник концептуалист Тед Ефремов. Пред себе си имах истинска концептуалност.

Среща с Тим Северин

На 3 септември 2009 в 18 00 ч в Археологическия музей във Варна започна тържество с неочаквано бедно посещение. Представена беше новата книга на Т.Троев "Експедиция Аргонавтика" и последната книга на Тим Северин "Кръстоносец".

Всъщност, знаменитото в това малко тържество беше присъствието на Тим Северин. Нищо необикновенно не се излъчваше от този дребничък англичанин, осъществил всичките си хрумвания-мечти. Наистина му завиждам. Представиха ме като първия български мореплавател направил историческо пътешествие; през 1975 година с яхта "Вега" "изследвах" пътищата на древните мореплаватели в Черно море. Северин с изненада ме гледаше и ми надписа "Кръстоносец", но така и не мога да разчета посвещението.

Моята експедиция е описана в "По пътя на древните мореплаватели" книгоиздателство "Георги Бакалов"- Варна 1978 г.

Изложба на съвременното българско изкуство

Миналата седмица приключи изложбата на съвременно българско изкуство. Поканен бях на откриването, което се състоя на 10 юли и присъствах на "немодерно" класическо тържество.

Огромната "седма магазия" в пристанище Варна-Изток, до болка позната от десетилетия, беше приютила под олющения си бетонов свод, всичко което може да ти дойде на ума а също и още много немислими произведения на модерното изкуство.

Веднага след откриването "бе сътворено" едно от тях: типично по маниера на бургазките бандити, 10 кирки /Произведено в България/ с трясък бяха забити върху едно лъскаво беемве. Много от представените, та дори и наградени след това, произведения трудно ми говореха. Утешавах се с странните хрумвания и мисълта че навремето и Пикасо и Салвадор Дали са били неразбираеми.

Съвсем "весело" беше струпването на стотина хубави големи дини, също както циганите струпват в градинките между жилищните блокове, но пред тях стоеше изцяло варосан като мим един космонавт. Мъчех се да разгадая хилядите мисли които се въртят в главата му за съществата обитаващи нашата планета и по-кокнкретно на балканския полуостров. . .

Наградата получили "произведения" за които не си спомням нищо; все пак цял месец мина от тогова, но моя моряк Дидо заключи: "Еми, за това са ги наградили..."

Легенди за Аладжа манастир

В неделя 16 август 2009 с възторг гледах представлението "Легенди за Аладжа манастир". Прожектира се върху скалата, която е останала отвесна след срутването преди столетия на предната част и така са разкрити тунелите и килите на монасите живяли там.

Прожекция и съпътстващата я музика върху фона на скалата пораждат извънредно емоционални изживявания. Вместо да се чувствам на границата между отлетялите времена и съвремието, прозиращите през прожекцията килии и коридори ме карат да се чувствам като неделимо цяло от човешкото битие.

Благодарен съм на Николай Йотов за това което ми достави.

От днес ще може да публикувам текстовете си тук, както и в сайта ми

http://sites.google.com/site/capitandremdjiev/home

ДОБРЕ ДОШЛИ!