Димитър Георгиев - Пентата

След лечение в онкологичната болница в София, на 19.02.2012, в 04,00 часа, починал Митко Пентата. Правили му химиотерапия за тумор в гръбначния стълб, но тя разбила мозъка и сърдечната му дейност. Пожелал да го кремират, а праха му да хвърлят във Варненския залив.
Беше ръководител по водомоторен спорт към ДОСО, когато аз бях по ветроходство, а Васил Боянов - по гребане. Тогава му измислиха прякора "Пентата", защото караше катера си с невиждания по него време извънбордов двигател "Пента".
По-късно, като племенник на някакъв голям шеф в МВР - мисля, че генерал Ангел Солаков /нещо което той винаги отричаше/, стана началник на морския отдел на УБО. Когато купиха яхтата на Тодор Живков "Балкан", Пентата искаше да ме назначи за неин капитан. Отказах, разбира се, заради "обремененото ми потекло" - "син на царски морски офицер"... Абе, те са хубави хора, няма какво да се безпокоиш, - убеждаваше ме той - Най-много Луканов или Младенов да ти кажат: "Я ни закарай да пием по едно кафе в Истанбул..."
Последната ни среща беше през есента на 2011 г. Тогава му дадох книгата "По коридорите на властта", написана от последния шеф на УБО, генерал Милушев. Твърде не ласкаво се изрази той, за него. С голяма топлота ми разказа за последната си среща, преди няколко години, в София, със стария, вече над 90 годишен Лукиянов - навремето началник на винарската изба "Евксиноград". Този руснак, живеел в Париж, доведен тук още от цар Фердинанд, е създал елитното винопроизводство в двореца. От него Пентата научил, че въпреки изобилието от ненадминати евксиноградски вина, Фердинанд всяка година си доставял от Португалия 300 - 500 бутилки "Порто", от което на никого не давал. Сам си го пиел.
Е, и на Пентата му провървяло. Навремето, когато работили заедно в двореца, веднаж, след големи предохранителни мерки Лукианов изчакал да останат сами и му налял в малка ракиена чашка, само един пръст от това чудно порто, което съхранявал като златно съкровище.Твърдеше, че като го изпил, се почувствал като дрогиран...
Лукианов му разказал и за постоянните кавги между принц Борис и принц Кирил. Те никак не се обичали, а и съвсем различни били по характер. Дори веднаж, Борис изхвърлил през прозореца грамофона на Кирил, с който вероятно го смущавал. Лукианов видял само как грамофона се разбил върху плочките на алеята, и миг след това Кирил изхвърчал от входа и се шмугнал в парка.
За по-късните времена Митко ми е разказвал, че Вълко Червенков по цели нощи четял. Докато светел прозореца му, Пентата обхождал и наблюдавал от близките алеи, постлани с баластра, та се чували стъпките му и смущавали държавния глава. След направената му забележка се научил да стъпва по-леко и по-надалеко. Според него Вълко Червенков бил най-културния от всички досега управлявали ни.
От началниците си Пентата най-много тачеше генерал Кашев. Разказа ми как, при посещението на Фидел Кастро у нас, Кашев се разплакал от яд, защото трябвало да обезпечат за делегацията "леки жени"." До там ли изпаднахме, да вербуваме и курви... - изкрещял той и обърнал гръб.
Аз си спомням, че по телевизията и кинопрегледите показваха Йорданка Христова, седнала плътно до Фидел Кастро в откритата лимузина, как обикаляха България всред бурно приветстващите ги тълпи.
През първите години след пристигането на правителствената яхта "Балкан", нейната стоянка през лятото беше на пирса пред яхтклуба във Варна. Денонощно я охраняваха десетина млади, хубави войници от вътрешните войски. Митко ги подбирал измежду състезателите плувци.
Яхтата беше нещо невиждано за него време. Средно голям, бързоходен катер с аеродинамично оформена бяла пластмасова надстройка и всички метални части - от хромникел. Вътре, предната, най-широката част от корпуса, беше направен като голяма спалня, с огромно двойно, дори тройно легло по средата. Въпреки строгия режим на охрана Пентата ми показа всичко, дори специалните свързочни и охранителни апаратури. През един късен следобед ме качи и направихме малък тур из залива.Изуми ме не не толкова това, че летеше по водата с фантастична скорост, а че на никого не се обадихме - нито на портовия контрол нито на граничните власти. Бе време когато всичко се следеше по крайбрежието, а бяхме абсолютни господари по морето.
По едно време, на кейя до яхтата поставиха малка къщичка, в която да живеят и спят младите войници от охраната. На въпроса ми, защо е е това, Пентата отряза :"Освен да пазят и чистят, нямат работа на яхтата. Абе, представи си, хванах ги да ебат върху леглото на Тодор Живков..."
Много ми е разказвал за Петър Гочев - барба Петър. С помощта на германците е превозвал евреи за Израел с гемията си Беласица. Имал връзка и с подводничарите от СССР - изглежда, работел и за тях, та те го изкарали от затвора през 1947 година. Барба Петър починал през 1965 или 1967 година, точното дата Митко не помнеше. И той като мен не помни дати но знаеше всичко от вътрешната страна. Наумил си бях още много неща да го питам. Отиде си!