ГОВОРИ СТАЛИН

Варненци се гордеехме, че след столицата, първи имахме радиопредавател.Отивахме всеки ден у леля Зафирка да слушаме предаванията. Те единствени в квартала имаха радиоприемник. Чичо Щерьо, който беше машинен боцман в корабите на Параходното дружество, ни обясняваше за радиовълните, антените и всичко, което за нас хлапаците, тогава беше истинска магия.
Предаванията започваха в точно определено време и в продължение на час, освен музика, новини и важни съобщения, друго не чувахме, След време започна и "детския час", но приказките които разказваше Балабанов вече не ни забавляваха.
Ритуално настанени около радиото, напрегнато чакахме. И ето, всред пращене и пукот, хубав женски глас оповестяваше:
" Говори Варна, говори Варна, говори Варна... започваме нашето предаване..."
Не след много време, както у повечето семейства и у нас, на специална масичка, зае важно място хубав "Филипс". Тогава открихме и "късите вълни" с предаванията на радио Лондон от където Мацанкиев, Коста Тодоров и Рада Карастоянова съобщаваха съвсем различни новини от това което чувахме по радио Варна. Втората световна война вече наближаваше своя край. Тогава, през един неделен ден, по време на полицейска блокада, някакви техници обикаляха всички къщи и запечатваха с червен восък и печат, стрелките на радиоапаратите, само върху радио Варна.
След 9 септември 1944 година, първата ни работа беше да изкъртим червения восък запечатал стрелките. Вече свободно се разхождахме по всички вълни. Разбира се, освен радио Лондон и "Свободна Европа" слушахме си и радио Варна.
Всеки ден, покрай нашата къща, минаваше млада, хубава жена. Въпреки тогавашната оскъдица, тя беше изискано облечена. Разбрахме, че това е говорителката на радио Варна, която отива и после се връща от студиото, намиращо се в Морската градина. Всички я познаваха и застанали пред входовете, чакаха да мине, за да коментират фризурата и тоалета й. Нали тя е образът на това което слушаха.
В денят, когато град Варна бе преименуван в град Сталин, стана нещо необикновено. По радиото,напрегнатия глас на говорителката прозвуча: "Говори Сталин, говори Сталин, говори Сталин..." някакво пищене се чу и предаването прекъсна за часове. Всички наизлизаха от домовете и тревожно се питаха. Какво е станало? Абе, да няма пак война? Сталин никога не е говорил по радиото... нещо страшно е станало! Милиционери плъзнаха по улиците и подканяха хората да се прибират по домовете.
Вечерта, мъжки глас обяви предаването: "Говори радиостанцията на град Сталин. Говори радиостанцията на град Сталин..." Разбрахме грешката.
Хубавата говорителка вече не дефилираше покрай нас. Уволнили я.