17 февруари 2010 г.
16 февруари 2010 г.
МАНТАЛИТЕТ
За мен е необяснимо и до сега не съм открил, някой да е анализирал и потърсил обяснение или разумни доводи за това, което е карало да безчинстват докопалите се до властта комунисти при съветската окупация на България.
Защо с толкова неприкрита злоба са унищожавали и мачкали очевидно издигнати личности в изкуството, културата и науката и това в продължение на няколко десетки години.
Няма да напомням за "народния съд" който узакони хиляди убийства и на немалко интелектуалци. Чудехме се, защо в Морската градина бяха сринати и унищожени паметниците на Иван Вазов, владиката Симеон и други "фашистки поети". Всеки който не споделяше комунизма беше "фашист". Имена като Щъркелов,Чудомир,Александър Божинов, Димитър Талев, Михаил Арнаудов и още много, много, не трябваше да се произнасят гласно. Още е пред очите ми Щъркелов, покачен на една стълба да рисува орнаменти по стените в новата аптека на главната улица във Варна. Изселен от София, той умираше от глад.
Защо посредствените завиждат на талантливите, защо простаците мразят възпитаните, защо бездарните изхвърлят талантливите, защо с озлобение и настървение се потъпкваше проявата на интелигентност и духовност. Дали това е следствие от комунизма или е българска народопсихология - няма го Иван Хаджийски да обясни този разгром на българската духовност.
Дали липсата на духовност промени психиката на българина и той сега спокойно приема безнаказаността на мафията, която не "тихо" а брутално демонстрира своята мощ. Защо прокурори и съдии не смеят да съдят, безкрайно малкото на брой арестувани; някой освобождават поради някакъв параграф, с други се "споразумяват", защото си признали вината. Най-често делата се протакат с години и прекратяват по давност. Дали само защото, вече почти няма останали "не купени" съдии и прокурори. Или това е резултат от генетичното наследство. Нали децата и внуците на тези които сринаха духовността на България, сега са в най-висшите сфери на властта.
Защо с толкова неприкрита злоба са унищожавали и мачкали очевидно издигнати личности в изкуството, културата и науката и това в продължение на няколко десетки години.
Няма да напомням за "народния съд" който узакони хиляди убийства и на немалко интелектуалци. Чудехме се, защо в Морската градина бяха сринати и унищожени паметниците на Иван Вазов, владиката Симеон и други "фашистки поети". Всеки който не споделяше комунизма беше "фашист". Имена като Щъркелов,Чудомир,Александър Божинов, Димитър Талев, Михаил Арнаудов и още много, много, не трябваше да се произнасят гласно. Още е пред очите ми Щъркелов, покачен на една стълба да рисува орнаменти по стените в новата аптека на главната улица във Варна. Изселен от София, той умираше от глад.
Защо посредствените завиждат на талантливите, защо простаците мразят възпитаните, защо бездарните изхвърлят талантливите, защо с озлобение и настървение се потъпкваше проявата на интелигентност и духовност. Дали това е следствие от комунизма или е българска народопсихология - няма го Иван Хаджийски да обясни този разгром на българската духовност.
Дали липсата на духовност промени психиката на българина и той сега спокойно приема безнаказаността на мафията, която не "тихо" а брутално демонстрира своята мощ. Защо прокурори и съдии не смеят да съдят, безкрайно малкото на брой арестувани; някой освобождават поради някакъв параграф, с други се "споразумяват", защото си признали вината. Най-често делата се протакат с години и прекратяват по давност. Дали само защото, вече почти няма останали "не купени" съдии и прокурори. Или това е резултат от генетичното наследство. Нали децата и внуците на тези които сринаха духовността на България, сега са в най-висшите сфери на властта.
15 февруари 2010 г.
КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА
Ако изхождаме от тази, вече класическа максима, то наистина света загива.
Погледнете, как вече не е екстравагантно изключение да се носят обеци /дори и от мъжете/ по веждите, езика, пъпа, та дори на половите органи.
Татуировките вече не са миниатюрни, дискретно изписани дата, име или цветенце, а покриват голяма част от кожата на жени и мъже, които претендират да са елит. Как с отвращение се чудехме, когато на времето виждахме снимки, показвани от изследователските експедиции, на покрити с татуировки хора от дивите племена в Америка и Тихоокеанските острови. Никой не намираше това да е красиво, но интересното беше, че това са човеци а не орангутани или зебри.
Сега не е срамота да носиш скъсана дреха. Съдрани джинси не се изкърпват, те така се купуват от магазините, защото е модерно. А красиво ли е?
Преди хората посещаваха изложби за да се насладят на красиви пейзажи или хубави жени. Пикасо, Салвадор Дали и безброй още художници преобърнаха мярката за красота.
Кое е красивото което ще спаси света?
Погледнете, как вече не е екстравагантно изключение да се носят обеци /дори и от мъжете/ по веждите, езика, пъпа, та дори на половите органи.
Татуировките вече не са миниатюрни, дискретно изписани дата, име или цветенце, а покриват голяма част от кожата на жени и мъже, които претендират да са елит. Как с отвращение се чудехме, когато на времето виждахме снимки, показвани от изследователските експедиции, на покрити с татуировки хора от дивите племена в Америка и Тихоокеанските острови. Никой не намираше това да е красиво, но интересното беше, че това са човеци а не орангутани или зебри.
Сега не е срамота да носиш скъсана дреха. Съдрани джинси не се изкърпват, те така се купуват от магазините, защото е модерно. А красиво ли е?
Преди хората посещаваха изложби за да се насладят на красиви пейзажи или хубави жени. Пикасо, Салвадор Дали и безброй още художници преобърнаха мярката за красота.
Кое е красивото което ще спаси света?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
