25 октомври е рожденият ми ден. Не обичам да го празнувам, защото ми напомня, че съм остарял с още една година. Все пак реших да си подаря „скок на юг”.
Потеглих още по тъмно. Слънцето изплува от розовото море, когато отминавах Обзор. Шосето беше пусто. От време на време, някой самотен пикап, забързан ме задминаваше. Неволно си спомних за Невяна Розева. Тя превеждаше „Моби Дик или Белия кит” от Херман Мелвил . Аз и помагах да се справя с непонятните й морски термини. Тогава , то беше в началото на шейсетте години, развеселена ми разказа как вечерта слушала по Би Би Си репортаж от някаква журналистка, която възхитена описвала чудната природа на България; китните планини и девствените самотни брегове. Накрая приключила с думите : Побързайте, не отлагайте… пътищата са пусти !”
По магистралата започнаха да се оформят потоци от коли и отбих към Иракли.
Спрях пред равния, набразден от вятъра жълт пясък който потъваше под слабия прибой. Спокойствието беше придружено от тихото плискане на вълните. Невероятна самота обгръщаше целия залив.
От нос Кочан на север, до нос Емине на юг, в древността, залива не е бил засипан от пясъка на река Вая, а бил удобно пристанище на преселниците елини от местността Ераклия на днешна Гърция. Също както древна Троя, днес останала далеч от постоянно засипвания от реките залив; и от пристанището Ираклия, не е останало нищо. Рушащия се нос Емине, края на могъщата Стара планина, непрестанно отстъпва под напора на морето. Няма и следи от Палеокастро . старата крепост над носа., бранеща пристанището и оживената околност, наричана тогава Емона и споменавана до късното средновековие. Още Омир, в Илиада, пише че тракийския цар Рез роден в Емона е участвал с войските си в Троянската война.
Сега, не мога да си обясня, как са отлетяли всички тези събития. Какво ли си е мислил граф Амедей Савойски стигнал до тук начело на кръстоносният поход. Какви са били пиратските набези принудили богатото население да се изнася все по-далеч от морето в покритите с дъбови гори склонове на планината. После унищожителните нашествия на османците слагат края на вълшебната приказка.
Иракли, днес е пощадено от нашествието на ужасното бетонното строителство. Тишина и красота. Ненадейно, изкочи едно мило куче и радостно започна да препуска около мен. Стъпките му бележеха дълги линии по гладкия пясък. Почнах да се двоумя ; дали не сънувам ?
