Х А М А М
По време на моето детинство, Римските терми във Варна бяха под земята. Срещу църквата Света Анастасия в гръцката махла, всред множество стари къщурки се издигаше висок, като кула, полуразрушен зид, единствено останал над земята от древните терми. Той беше затиснат от голяма къща на няколко етажа и за да не се срине; подкрепен с бетонна колона. Археолозите предполагаха, че това е част от двореца в акропола построен от хан Аспарух за да брани Одесос т.е. Варна. Там бил подписал мирния договор с император Константин IV Палеолог и така градът бил освободен от византийското иго.Дори, над полуразпадналия се зид бяха издигнали бял каменен бюст на хан Аспарух.Затова наричахме зида „Аспаруховата кула” и беше незаменим ориентир. Страхувахме се да играем там, всред дворовете без огради на безредно пръснатите малки къщички, защото имаше няколко дълбоки шахти и тук там дупки, които водели до страшни подземия. Хлапетата от гръцката махла твърдяха, че едно от подземията стигало чак до морето. Само веднъж се осмелихме да слезем в подземията, въоръжени с батерии - новите, тогава джобни фенерчета. Малко преди да се загубим всред тъмните лабиринти от влажни и вонящи на клозети тунели, треперещи и пожълтели от страх изскочихме горе и никога повече не се опитахме.
След време започна осъществяването на обширен градоустройствен план. Старите къщурки бяха съборени и изкопните работи откриха много основи и някой стени на древните терми. Всички се чудеха и не можеха да повярват, че такъв малък град в далечното минало е имал толкова голяма и просторна баня.
Тогава във Варна имаше само две градски бани : турската и гръцката. По домовете не знам да е имало бани. То, по него време и клозетите бяха отделени от къщите; в някой ъгъл на двора.
Външно, двете градските бани почти не се отличаваха от околните едноетажни здания ; бяха малко по-просторни. Едва, доста след 9 IX 1944, беше построена прочутата голяма „кръгла” баня на улица Караджа, зад национализираната клиника на д-р Милев, превърната в пансион за ученичките от техникума за медицински сестри.
Всяка седмица, майките ни връчваха една торбичка в която имаше чисти, изпрани дрехи, сапун и кърпа. Даваха ни пари и отивахме на баня. Събличахме се голи в голям салон с пейки покрай стените и над тях малки заключващи се шкафчета за дрехите, обувките и кърпите. Обувахме дървените налъми и с таса и сапуна влизахме в „хамама”. Посрещаше ни непрогледна гъста пара с миризма на сапун и невъобразим шум от тракащи налъми, кънтенето на бронзовите тасове при докосването им в мраморните мивките и най-вече гърмящи гласове. За да те чуе човек, макар и седнал до теб, трябва почти да крещиш.
Внимателно газехме през помията която се стичаше по пода за да се изтече през отвори покрай стената докато намерим някоя свободна „курна”.Тя представляваше голяма мивка разположена на пода и в нея се изливаха два крана; единия топла, другия студена вода. Сядахме до нея на стъпалото високо една педя и започваше свещенодействието. В средата на помещението през гъстата пара едва се виждаше малкия шадраван, струята му от студена вода охлаждаше подредените под него шишета с лимонада. Разбира се, не можехме де си позволим този лукс, защото имахме пари само за теляк.
Възрастните хора влизаха в съседното помещение - „потилня”. Там лягаха върху обширен горещ мраморен диван, пиеха кафе, бистреха политиката и чакаха да се разкиснат, преди да ги подхване теляка. Хлапетата обикновено прескачахме тази процедура защото в „потилнята” едва можеше да се диша.
Теляците, само с една черна над бедрена завивка, зорко наблюдаваха и знаеха реда на пристигане на клиентите. Дойде ли моя реда, с кисето започва да трие гърба ми и нарочно докарва един черен макарон от кир до рамото и ми го показва за да видя колко съм мръсен. След като основно „смъкне кожата” ми, обилно ме сапунисва и продължава триенето „до припадък”. След това ме изплаква с гореща вода и ме плясва леко по гърба да си заминавам. Не можех да си обясня, как разбираха, че вече сме се облекли пред шкафчетата с дрехи, за да дойдат и си получат възнаграждението.
Градските бани бяха и център на информация. Там се разказваха не само неудобни за властта вицове но и новини от забранените радиостанции. Забавно беше оправданието, когато те попитат, „От къде знаеш това… кой ти го каза?” класическия отговор е : „… абе, чух го в банята със сапунисана глава, не можах да видя кой е…”
От вуйчо си знам, че моя прадядо Бою, който навремето бил един от големите богаташи в града, веднъж в седмицата наемал банята и цялото семейство прекарвали там деня. За обяд прабаба Домна винаги приготвяла пълнени сърми и там обядвали. Какъв е бил останалия ритуал не знам. Как семейството е било голо, при толкова строго спазвано „приличие”, нямам представа.
През младежките години, когато ходехме на баня; а те работеха една седмица сутрин за мъже, след обяд за жени и после обратно; докато чакахме последните жени да се облекат и излязат от съблекалнята, винаги ги оглеждахме любопитно и се мъчехме да си представим как ли изглеждат голи. Трудно обясними са за съвременните млади хора тези психически нагласи от нашето време. Наистина доживяхме по плажовете да гледаме топ лес девойки и неограничени нудистки плажове . О времена, о нрави . . . .
