ВЪЗРАЖДАНЕ НА ВАРВАРСТВОТО

Звучи пресилено, но не зная как да определя това, че безвкусие, бруталност и дисонанси превземат не само музиката, облеклото, представленията и филмите. Нравите, обичаите и всекидневното поведение на младото поколение е ярко белязано от невежо разточителство и простотия. Баналността поведе културата. Битовизмът на САЩ ни наводни. За съжаление американската култура е пропуснала своите "първи 7 години", но младите безкритично усвояват всичко, което идва отвъд океана и настава уеднаквяване.
Стремежът да се изпъкне, въплътен във външния вид - облекло, бижута, грим, татуировки, прически и какво ли не още довежда до всеобщо обезличаване. Не се търси красотата. Вече се купуват нови дрехи фабрично скъсани и протрити, защото е модно. Никой не се замисля за зависимостта между формата и съдържанието. Функционалността вече се измества на последно място.
Забравени са нежните нюанси и интимната топлота на тихите взаимоотношения. Младите двойки демонстративно стоят прегърнати на улицата в безкрайни целувки. Крясъците и дисонансите завладяха не само музиката и представленията но настъпват и във всекидневието. Вече е остарял лозунгът, че Красотата ще спаси света. Лошият вкус става всевластен, като се започне от архитектурата и се свърши със словото, което вече не върви без жестикулации. Загърбен е Петър Увалиев, не само защото мисълта във всяко негово изречение е изваяна с точни и образни думи, но най-вече за неговата ерудираност и финес. Сега навсякъде господстват простословията, угодни за мисловно анемични зрители и читатели. А "учените", натруфени с академични звания, са се втурнали чрез политиката към облагите на властта.
Кой ли си спомня за Чистото изкуство, да не говорим за някаква носталгия по "Лоенгрин" или Лоурънс Оливие. Циничността се издига в култ.
Анахроничното възраждане на зомбираните религиозни култове и обреди - християнски и и мохамедански изумяващи с своето архаично варварство и идолопоклонство ни карат да се замислим за отхвърлените преди време постулати на Тойнби, че религиозното съзнание е ядката на историческото развитие. Колкото и да е тъжно, трябва да се съгласим с Шпенглер, който предопределя хода на историята като неизбежен упадък.
Като че ли стана непонятно вглъбяването в собственото Аз, дори в тихи нощи, под трепетните звездни небеса на безбрежието.