Огромната "седма магазия" в пристанище Варна-Изток, до болка позната от десетилетия, беше приютила под олющения си бетонов свод, всичко което може да ти дойде на ума а също и още много немислими произведения на модерното изкуство.
Веднага след откриването "бе сътворено" едно от тях: типично по маниера на бургазките бандити, 10 кирки /Произведено в България/ с трясък бяха забити върху едно лъскаво беемве. Много от представените, та дори и наградени след това, произведения трудно ми говореха. Утешавах се с странните хрумвания и мисълта че навремето и Пикасо и Салвадор Дали са били неразбираеми.
Съвсем "весело" беше струпването на стотина хубави големи дини, също както циганите струпват в градинките между жилищните блокове, но пред тях стоеше изцяло варосан като мим един космонавт. Мъчех се да разгадая хилядите мисли които се въртят в главата му за съществата обитаващи нашата планета и по-кокнкретно на балканския полуостров. . .
Наградата получили "произведения" за които не си спомням нищо; все пак цял месец мина от тогова, но моя моряк Дидо заключи: "Еми, за това са ги наградили..."
