19 януари 2014 г.

Лада

Добро  утро Лада,
  Бях ти  обещал да  разкажа  за "другата Лада"....
 Това става преди много години. В студентският санаториум в Своге се сприятелих с Йордан Цанков. Дачо, както му викахме, беше много потиснат и потаен, защото като племеник на  бившия министър председател "кръволока"  Александър Цанков непрекъснато беше следен и подозиран в какво ли не....
  Почти всяка седмица в санаторума идваше да го посещава приятелката му Лада.  Никой не беше я виждал отблизо, защото той я посрещаше пред входа на санаториума и изчезваха в околните гори.
  Когато с Дачо оставахме сами,  седнали пред терасата на санаториума, той непрекъснато ми разказваше за Лада. Във възторг беше от нейната отдаденост... Наистина,  тогава още нямаше никакви лекарства и контактите с туберколозни бяха равносилни на самоубийство.
  Дачо ми показваше много снимки които е правил на Лада. По него време да имаш фотоапарат не беше нещо обикновенно. Много ми харесваха и още ги виждам пред очите си. Чудни бяха...  особенно тези, които е правил контражур... изваяно,  голото  тяло беше като силует и острите и изпъкнали гърди ме подлудяваха.... дори и сега!
  Хайде, стига толкова!