Радосвета Бояджиева
Беше много известна
музикален диригент. През седмица две,
радиата и телевизията отразяваха музикални събития под нейната палка. Правеше
ни впечатление, че е първата жена
диригент, може би в световен мащаб. Тогава, под ръководството на комунистическата
партия, икономиката и социалния строй
трябваше да се преобразят, също и културното ниво на работническата класа непрекъснато да се обогатява. Според Трендафил Казаков, който беше тенор в операта, а същото
мнение имаше и Петър Лефеджиев, виолончелист в симфоничния оркестър; „Радосвета
Бояджиева е една кръгла куха нула, но е дъщера на Анто Бояджиев!“ Във висшите етажи на Комунистическата партия
Анто Бояджиев ръководеше някякви , така и останали до сега неизвестни направления.
Името му дори и портрета се появяваха при тържества и праздници. Моя дядо, Тео;
по време на първата световна война е бил военно-полеви съдия. Разказвал ми е,
че на фронта при кота 1050 била разкрита някаква терористична организация всред
нашите войници, ръководена от Анто Бояджиев.
След, бързо разследване, военнополевия съд стигнал до извода, че за
организаторите се полага смъртна присъда. При окончателното решение, обаче дядо
се въздържал от гласуване. Според
правилата, ако един от съдиите не е съгласен, то присъдата се намалява на
доживотен затвор. Така Анто доживя да дълбока старост.Всеки път, когато молех
дядо да ми разкаже нещо повече за този случай, той леко засукваше с два пръста
мустака си , тънка усмивка разтваряше устните му и замислен поглед отлиташе в
далечното минало... Така и нищо не научих в повече...
