СТЪКЛЕНА ЗАВЕСА

През 1964-а Чърчил казал, че от Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо, през Континента, е спусната "желязна завеса". С течение на годините, това, все по-ясно и болезнено го осъзнавахме.
Бях накарал екипажа си да боядисва нещо в трюмовете. Седнал спокойно на мостика, тайно си пушех "Марлборо", които сестра ми донасяше от Белгия. Погледът ми спря върху някаква прозрачна бутилка с капачка, която плаваше всред водорасли и мазутни петна из пристанищния басейн. Вероятно е била изтървана от полския кораб, разтоварващ на четвърти кей - обикновено в "дълбоката магазия" се изхвърлят само непотребни вещи.
Извиках хората и след доста усилия, с куките и хвъргалото издърпаха до борда и извадиха бутилката. Оказа се, че не е стъклена а от някаква нова мека материя. Доста приказвахме и умувахме, защото по него време дори млякото се купуваше в конични стъклени буркани.
Механикът отиде до паркинга, източи с маркуч от резервоара на колата си малко бензин и изчисти бутилката от мазута. Боцмана пък я изплакна със сапунада и я положи върху масата в салета. Гледахме я като загадъчна амфора от бъдещето. Това ли е новата материя - пластмаса. Спорихме за какво ли е служила тази двулитрова бутилка - дали за вино, дали за зехтин... Никой не предположи, че може да е за минерална вода. Изникна и въпросът, кой да я вземе. Всички решиха единодушно, че "ценната находка" се полага на капитана.
Прибрах съкровището в чантата си и го отнесох у дома.