Традиция

Преди и след проникването на древните елински моряци и търговци в Черно море, автори като Ксенофонт, Херодот, Страбон, Плиний и други описват западните брегове и жителите му с фантастични качества заимствани от митовете и легендите господствали от хиляди години преди новото летоброене. Според Плиний Стари там където сега е варненска област живеели джуджета, които след време били прогонени от жеравите. За крадливите траки по крайбрежието се разказва, че на най- непристъпните скалисти брегове, през бурни нощи поставяли лампи. Така , привличали като нощни пеперуди уморените моряци, търсещи тих залив, да се разбиват на скалите. След гибелта им по брега оставали съкровища от предмети, които те прибирали. Около поселището Салмидесос /на мястото на днешна Мидия/ местните траки разделили брега на участъци, означени със забити колове. Всеки в своя участък имал правото да плячкосва всичко, което морето му предложи. Тези своеобразни ловни резервати били много находчиво решение, защото другите крайбрежни пирати обикновено се избивали помежду си в желанието всеки да заграби повече.
Стария и много патил капитан Петър Гочев за нас хлапаците беше барба Петър.Той ни научи не само да си шием моряшки обувки от платно и въжени подметки, но ни откриваше всички тънкости на ветроходното плаване , местната метеорология, теченията и подводните скали. Колоритна и многословна личност, която за толкова много години и дума не обели че е лежал до 1947 г. в затвора заради обвинение в умишлено потапяне в Егейско море на своята гемия „Беласица”, натоварена с изселници евреи. Освободили го съветските власти защото имал съучастие в десантите от съветски подводници на агенти от КГБ по нашето крайбрежие.Той ми е разказвал за съвременното крайбрежно пиратство. Преди освобождаването на Южна Добруджа, а и след това, селяните от крайбрежието далеч на север от Калиакра при мрачно и бурно време палели на брега голям огън и хванати на хоро бавно се въртели около него. Гледано откъм морето, това наподобявало равномерните проблясъци на фар Калиакра. Измъчените моряци, които идвали от север и търсели зад носа прикритие от бурния нордост, лесно се заблуждавали. След като отминели „живия” фар, променяли курса си на запад и … се разбивали на брега. Гемията още същата нощ бивала безмилостно ограбвана, живите хора избивани и за да не останат следи всичко останало изгорено.
Много по-многобройни и много по-активни и жестоки били морските пирати, които още от древността са плячкосвали корабите покрай нашите брегове. Документалните описания за тях са твърде оскъдни защото следи не остават, освен по дъното. Щом има хора които пренасят ценности, винаги се намират други, които се стремят да ги ограбят.
Слава Богу, традициите в пиратството, които и днес се практикуват, са далеч от нас - край Източна Африка .