ВЕХИ В ПРОХОДИЛКАТА НА ЯХТИНГА

ВЕХИТЕ В ПРОХОДИЛКАТА НА ЯХТИНГА
Колумб, който бил покръстен евреин, добре е разбрал, че пред кралица Isabell La Catolique, без религиозно “съдържание” няма да има успех в проектите си. Така “Gallega” става ”Santa Maria” … историята е известна на всички.
По същия път, Георги Георгиев разбра, че без “гади-гъди” на Партията, няма да му възложат околосветското плаване. Нещо, което Дремджиев не искаше да разбере и за това си остана във Варна, въпреки, че идеята и цялата планировка на маршрутите по райони и сезони, беше негова.
Чони, племенника на прочутия капитан Филев, винаги идваше на “хелинга” /така наричахме базата на Народния Морски Съюз/ с изрядно чисти и огладени на ръб бели шорти. Той ни научи, че яхтата не е рибарска лодка а аристократично плавателно средство с което могат да се разхождат изискани дами. Като потвърждение на тази идея, когато гордо правехме „тегели” пред плажа, нямаше начин да не качим някое момиче, от тези които плуват извън охраняваната от спасителите зона. Ами как няма да го качим, не че я спасявахме да не се удави, което беше стандартния платен отговор, но не устоявахме на усмивките, които ни изпращаха; хем предизвикателни, хем завистливи. Разбира се, когато им подавахме ръце и ги издърпвахме от водата, за да се повозят на това ветроходно чудо, как все се случваше, че горницата на банските им костюми се запретваше на буртика. Смутената Венера, докато сядаше на палубата, не знаеше; дали, да се държи здраво за клатещата се яхта или с ръце да прикрива разголените си гърди…
На другия полюс, всред „личностите” от хелинга, беше Сикилмиш Владо. След време се съгласи да му викаме “Владо Паркера”, защото винаги имаше във външния си джоб и охотно я показваше, писалка Паркер; нещо невиждано за него време. Дали можеше да пише с нея беше много съмнително. Той, работеше като моряк на малка делфиноловна гемия, но се представяше че е капитан. Заядливо, компетентен беше по абсолютно всички въпроси. От устата му се лееха само псувни...
Учехме житейските истини, възлите и моряшкия занаят от шумните гемиджии около нас, но най-много от безкрайно кроткия и добър домакин на базата, туберкулозния Флори. След един от поредните кръвоизливи, той си замина завинаги.
Как да натягаме кливера успоредно на грота или при попътен вятър да правим “пеперуда”, сами налучквахме. Никакви книги, нищо писано за ветроходството нямаше. Само капитан Любомир Давидов, собственика на единствената яхта с кабина - „Нирвана”, притежаваше книга на немски език за яхтостроенето: “Яхтбау”. Продаде ми я за много пари и тя стана нашата библия. Бях безкрайно горд, че за всеки спорен въпрос идваха при мен за да превеждаме от „Яхтбау”, с купища речници, докато изясним това за което се спори…
“Така пише в Яхтбау!” беше окончателното безспорно доказателство.