Всичко това ме връща много, много назад по времето на втората световна война. България беше съюзник на Германия. Белгия, родината на баба ми, където живееха всичките й роднини и близки, беше окупирана от германците.
По онова време, във Варна частни телефони почти нямаше. В дървената будка на кварталния полицай бай Добри, върху висока стойка, за да не го стигат децата, блестеше телефон с манивела - единственият в целия квартал...
Писмата в запечатани пликове и открити пощенски картички бяха единствената връзка между хората - с тези в България, и с другите - в чужбина.
Почти всяка седмица, Bonne Maman - така наричахме баба си, изпращаше и получаваше писмо или пощенска картичка от Белгия. Тя предпочиташе откритите картички, защото се облепваха с двойно по-евтини пощенски марки. Всяко свободно пространство на картичките се изпълваше от ситния като маниста почерк. Дори около марките намираше място : "поздрави и на Жюл и Мадлен" или нещо подобно.
Цял празник беше, когато пристигаше писмо от Белгия, разбира се цензурирано. Разрезания горен ръб на плика, от където е било извадено, проверено и обратно поставено писмото, беше залепен с лента върху която беше отпечатано "Цензура". Понякога цели редове в писмото бяха заличени с черен туш и не можеха да се четат; цензорът е преценил, че написаното е недопустимо.
По същото време в България се разпространяваше голямото, богато илюстровано немско списание "Сигнал", отпечатвано и на български. Всички с удоволствие го четяха, защото беше културно списвано - телевизия нямаше а седмичните кинопрегледи отразяваха остаряли събития. Та в една от хумористичните страници на "Сигнал" беше написано :" Англичанин получава цензурирано писмо от своя приятел в Америка. Отваря запечатания плик и от него изпада една дъвка и едно листче с думите:"Вашият приятел е добре, но пише все неща които са недопустими. Затова унищожих цялото му писмо. Беше приложил и две дъвки, една за мен, една за вас. Благодаря!"
С телефоните всичко беше ясно.Подслушваха се непрекъснато. Дори след 9 септември 1944 година над едноетажното огромно здание на варненската централната поща бе достроен още цял един етаж, пълен със секретна апаратура за подслушване.
След революцията на мобилните телефони, проблема с подслушването им не ми е съвсем ясен. Но на всичко му се намира леснината.
