Неотдавна, в стар комунистически стил, в медиите, а може би и в училището, ритуално беше отпразнувана стогодишнината от рождението на Вапцаров. Едва ли не, най-великия наш поет. Това преля чашата.
Не ми прилича да давам мнения за поезията. Да си призная, не ме вдъхновяват, думи подредени за звукови ефекти. Също както операта; вместо да кажат това което мислят, те го пеят, проточват, увъртат. . . и с нетърпение чакаш да разбереш смисъла. То и в поезията, трябва да търсиш красотата, не в това което означават думите а в мелодичността на съчетанията им. Явно не съм дорасъл за това многопластово изкуство.
Но да се върнем към Вапцаров. Дали е велик поет; нещо което се лееше от цялата шумотевица по случай юбилея, не знам. Знам само, че цар Борис попитал Елисавета Багряна, голям поет ли е Вапцаров. Тя смутолевила, че е поет, но не чак - голям! Тогава цар Борис заключил: "Заради една луда глава няма да затривам царщината!" и потвърдил смъртната му присъда. Това е края на един от българските терористи - лична съдба. Не трябва да се премълчава, че цар Борис е бил много близък приятел с бащата на Никола Вапцаров. Каква ли душевна борба го е терзала?
Моряшките качества на Вапцаров също са оспорвани. Бил е на стаж, като ученик- машинист, на миноносец "Смели" и после са го взели за два месеца на едно плаване до Близкия изток с параход "Бургас". Това е цялата му моряшка кариера а останалата част от живота му е на брега.
Спомням си, преди доста време, беше 1983 г. юрисконсулт на варненското пристанище София Манчева, специално ми уреди среща с неин колега който се казваше Димитър Батаклиев. Той е бил на стаж, като ученик-машинист от Машинното училище, на "Смели", по време когато командир на кораба е бил лейтенант Веселин Дремджиев. Възторжено, той ми разказва доста хубави неща от службата си с моя баща. Спомни си как спечелили първо място на състезанието по стоварване на десант, между миноносците и лично цар Борис раздал паричните награди.Въодушевен от спомените за баща ми, той не спираше: "Още го виждам, на кърмата на миноносеца, подпрян на леера с нахлузена до веждите фуражка, строго гледа и сърдито "гази"/мъмри/ за някакво нехайство ученика Вапцаров, който стои мирно с наведена глава и пелтечел нещо оправдателно. Не след много време, баща ти го изгони от кораба. Къде е продължил стажа си не си спомням."
Прекалено много се занимавахме с Вапцаров. Не мога да бъда съдник, но твърдо съм убеден, че той не е бил моряк в истинския смисъл на думата, макар че известно време е носел моряшка униформа. След като той няма и капка заслуга за морското дело, недопустимо е Военноморското училище да носи неговото име - това е политическа бутафория.
Защо, при избора, бяха пренебрегнати велики българи, изградили българското корабоплаване, създатели на морската ни култура и морско образование? Личности като Георги Славянов, Сава Иванов и Стефан Цанев потънаха в забвение. Това бяха високо интелигентни мъже, които обърнаха очите на българския селянин към морето. Едновременно с работата си по организиране на търговския и военен флот, те създадоха големи организации като Български Народен Морски Сговор, издаваха списания и вестници. Те научиха хората от вътрешността да летуват на море, като още от деца ги водеха на ученически крайморски колонии. Учредяваха и ръководеха плувни, гребни и ветроходни състезания. Много страници ще са необходими, само да отбележим това, което са сътворили тези гиганти на морската ни култура. Вече никой не ги помни.
